Събрахме се на тенис корта в Ривиера с постелки, гонг и кристални купи. Какво се случи, когато двадесет души спряха за два часа и просто бяха там.
Миналата неделя се случи нещо хубаво.
Двадесетина човека донесоха постелки на тенис корта в Ривиера, Варна. Беше 10 сутринта. Слънцето беше меко, морето — точно зад дърветата.
Нямаше програма, написана на листче. Имаше дишане, движение, тишина и звук от кристални купи, разпростиращ се над корта.
Хората идваха с напрегнати рамене и объркани погледи — такива, дето работната седмица ги оставя. Напускаха два часа по-късно по-тихи, по-меки, по-тук.
Ривиера, Варна · 15 май 2026
Практикувахме йога за всички нива. Имаше хора, за които беше първи път. Имаше хора с години практика зад гърба. На постелката нямаше значение — тялото знае повече от нивото.
След йогата — дишане. 25 минути осъзнат дъх. Нещо се разхлабва вътре, когато дишаш така в група, на открито, с гонга в ъгъла.
После кристалните купи. Хората легнаха. Звукът обхвана пространството. Някои заспаха. Никой не побърза да стане.